Долче Стилново е училище, посветено на автентичната и неподправена италианска култура и разбира се, италиански език. Но в нашата рубрика “Малката Италия” ви запознаваме с живота и преживелиците на италианци, които са избрали България за свой дом. Представяме ви интервю с Федерика, която няма как да не познавате, ако някога сте идвали на наша почва. Това е момичето, което се опитва да отговори на вашите въпроси и желания, и винаги посреща курсистите с усмивка. Федерика е на 30-години, родом от Сардиния и живее в България от 3 години и половина
Федерика, какво те доведе в България?
Стана по-скоро случайно. Живеех в Атина преди да дойда тук и работех в една голяма IT фирма като агент техническа подръжка. Предвид кризата, която сполетя Гърция преди няколко години, реших да си търся работа в друга европейска страна. От София ми предложиха работа в същия сектор и така, през март 2015-та година, се озовах тук. Дойдох, без да знам кой знае колко за страната, която щеше да се превърне в мой дом, причината беше най-вече по-сигурната работа.
С какво се занимаваш и как е животът тук?
Сега ко-менажирам училище по италиански език и се занимавам с методологията. В свободното си време мога да отида на ресторант, когато пожелая, тъй като цените тук са по-достъпни, в сравнение с Италия. Също така, тук в София постоянно има събития и концерти, които мога да посещавам. Фактът, че София е космополитен град, ми позволява да имам приятели от различни националности, не само българи и италианци.
Какви бяха първите ти впечатления, когато пристигна?
В началото не беше лесно. Идвах след 7 месеца, прекарани в Гърция. Бях свикнала на друг прием и взаимоотношения, където хората веднага се сближават с теб, опитват се да те разберат и ти да ги разбереш, дори да не говориш езика. Освен това аз съм от Сардиния, която като култура наподобява Гърция, а не България. В началото трябваше да се изправя пред тези отношения, с които не бях свикнала. Другото е, че идвайки в София, за пръв път се озовах толкова далеч от морето и това ми липсваше най-много. Липсваше ми един вид топлина – човешка и климатична, и все още ми липсват морето и рибата.
Имаше ли културен шок и как го преодоля?
Опознах по-добре българската култура и започнах да оценявам много черти на характера й. Осъзнах, че хората всъщност са любвеобилни и приветливи, просто е по различен начин от този в Сардиния или Гърция, може би по-малко очевиден. В Сардиния и Гърция хората те поздравяват на улицата безпричинно, дори да не те познават, а тук изчакват да те опознаят. Сега, когато се връщам в Сардиния, почти се дразня, когато някой ме поздравява, без да ме познава.
Какви прилики има между България и Италия?
В културно отношение, ние сме народи, които обичат удоволствията – хапването, пийването, добрата компания. По отношение на природата – и двете страни имат прекрасно море и планини. Също така, селата по провинцията в България са много подобни на италианските – хората са изключително топли и приветливи.
Какво те накара да се влюбиш в България, или какво оценяваш най-много?
Това, което в началото не разбирах, сега ми харесва най-много. Отначало страдах от първоначалната мнителност на хората, но после осъзнах, че тази привидна студенина бързо се трансформира в топлина и удоволствие от запознанството с различни хора и култури. В България, хората ти се доверяват по-бавно, но доверят ли ти се, си техен приятел завинаги.
Когато се връщаш в Италия, какво винаги носиш от България, и обратното – какво си носиш винаги, когато се връщащ от Италия?
Ако се прибирам март месец, винаги взимам „мартенички“, това са бели и червени гривнички, които много обичам заради символиката им – здраве и дълголетие, и ги раздавам на всички роднини и приятели. От Италия винаги нося поне 4 кг. „пекорино сардо“ . (https://en.wikipedia.org/wiki/Pecorino_Sardo)
Как би описала България в едно изречение?
Страна, която с всеки изминал ден те изненадва все повече.